Снимка: - www.eurochicago.com
Снимка: - www.eurochicago.com
Снимка: -архив на автора.
·
Пътуване
до края на света
·
Христо
Шишков заминава за държавата-континент, иска да се завърне в родината си, но…нещо
се случва…?
Въвеждащо каре
Христо
Иванов Шишков е роден в село Тънки ръд през 1870 г. След Освобождението, бързо
се развила търговията, чрез която той решил да бъде полезен на обществото и на себе
си. Христо създал семейство с Атанаска Тодорова. Заминава за Русе, където
започва да се занимава с манифактурна търговия. Тук се ражда първият му син –
Иван.
В Стражица е родното място на пет от
децата им – Тодор, Димитър, Пеньо, Марийка и Райчо, от които Пеньо почива като
дете, а Марийка като съпруга на Илия Желев от Провадия, умира като родилка на
близнаци, от родилна треска.
Окуражен от доверието на търговците
в Русе, Христо успява да засили и разшири търговската си дейност, с която скоро
става известен в Стражица и околността.
Непреминал още всички изпитания на
живота, допуска сериозни грешки в търговската си дейност, като раздава на
клиентите стока на кредит, с което вреди много на състоянието си. При такова
разорено материално положение и сложно душевно състояние, през 1912 г., по
време на Балканската война, Христо заминава за Австралия.
Той е уверен, че именно по този начин
ще ликвидира поетото пред търговците задължение и ще осигури издръжката на
семейството си.
Преминал годините на изпитания в
най-големите градове на държавата-континент. В началото Христо отглежда банани,
тютюн, захарна тръстика, после се залавя с птицевъдство и други стопански
дейности.
Христо успява да уреди търговските
си задължения и изпраща средства в България, а съпругата му ги разпределяла
според нуждите. По-късно, изведнъж той спира да пише писма и да изпраща пари,
но дали това се дължи на материално затруднение, или защото децата му вече били
големи и задомени, не е известно. Той прекъсва връзката си с България от 1935
г. до 1946 г.
Децата се устроили в живота и това
облекчава постепенно самотната майка. Тя не излиза сама дори на полето, за да работи,
за да не говорят хората. Гледа копринени буби, идва рано при внука си Христо и
отиват да берат черничеви листа, преди още да е паднала роса. Докато реже
клоните в дървото, по което се изкачвала, тя шепне нещо, сякаш изплаква мъката
си, но малкият Христо никога не разбира, какво точно си шепне баба му.
Христо Иванов Шишков е един от
малцината българи, възможно е и да е първият, който заминава за Австралия през
далечната 1912 г. Повечето българи тогава пътуват в Европа, за да учат, да
търгуват, да живеят. Повечето избират Америка – „Новият свят”, „страната на
неограничените възможности”, за да припечелят и да се завърнат в „Стария край”.
Един българин обаче, решава да
замине не къде да е, а в самия край на света, в една от географски
най-отдалечените точки от България – Австралия – държавата-континент.
Вероятно това е била новата
емигрантска дестинация, след като Америка вече е била пренаселена и е
предлагала друг тип работа за бедните източноевропейци.
Внукът на Христо, който също се
казва Христо, открива списание „Интернация Културо” от 1946 г., от където
намира адреса на австралийката Агнис Куртис – юрист в щата Куинсланд, където е
град Макай. Именно тук е живял дядо му Христо Шишков. Така внукът намира адреса
на своя дядо и му пише. Разменят си 3-4 писма, в които той изразява желание да
се върне в родината си. Дори се интересува от валутните курсове, за да разбере,
дали може да живее тук с парите, които е спечелил в Австралия, без да
притеснява някого. Той си прави медицински прегледи, преди пътуването за
България. Така се надява да се види със своите деца и близки до края на 1946 г.
За съжаление, Христо умира на 21 ноември 1946 г., малко преди да тръгне за
родината си. Семейството му получава телеграма с лошата вест.
В Австралия, Христо има малка къща
и земя, където сеел захарна тръстика, бил и акционер в районната захарна
фабрика. Бил материално обезпечен и живеел самостоятелно. Тази информация
внукът на Христо получава от друг българин, завърнал се от Австралия – Георги
Димитров от село Дебър, Първомайска
околия, през 1958 г.
Георги разказал, че смъртта на
Христо в Австралия била причинена от циклон, който навял от пустинята пясък и
отнел живота на много възрастни хора, които страдали от астма.
По
спомените на Христо Шишков-внук в неговия „Исторически очерк за един
самозабравил се род от фамилията Шишкови, за периода от 1767 г. до 1987 г…” –
1987 г.- гр. Асеновград.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар