Снимка: auction.bg
Снимка: korekombg.com
·
Опаковките
от „Кореком” се превръщаха във възможности за промяна на света.
Символите на Запада някога бяха не
просто забранени в България, те бяха подсъдни. Да притежаваш американски долари
беше престъпление, което се считаше за криминално. За това човек можеше да
влезе в затвора. Тази валута, както и
другите, които идваха от Запада, се търгуваха нелегално. Хората сами определяха
тарифите и продаваха валута с риск за свободата си. Тези, които купуваха, също
рискуваха, защото също попадаха под ударите на закона.
Сдобил се със заветните няколко
долара, човек можеше да си купи афтършейф „Маскулин”, или дънки, или пък някаква
безалкохолна напитка от лелеяния магазин „Кореком”. Да, понякога се налагаше да
се чака на опашка, понякога трябваше да се преодолее неизменното присъствие на
човек от тайната полиция пред магазина, който дебнеше кой, какво приказва,
докато чака, но пък си струваше.
В „Кореком” бяха всичките западни
символи, нещата, които един човек от социализма можеше само да съзерцава, а
много рядко и да притежава.
И така, символите на Запада бяха
много, но най-отявлените разбира се бяха дънките и дънковите облекла. Особено
ценни обаче бяха безалкохолните напитки. Те се продаваха в найлонови шишета,
които бяха много здрави и напълно прозрачни. В ранните години на демокрацията,
тези бутилки бяха многократно подлагани на всевъзможни тестове, един от които беше,
съответното шише да се напълни с вода, след като съдържанието разбира се се изконсумира.
След това то се поставяше така, че през него да премине автомобил, а когато шишето
се оказваше напълно здраво след теста, това създаваше истинска еуфория.
Ефектът беше особено голям, защото
по времето на социализма, а и в ранната демокрация, опаковките бяха доста
по-рехави, слаби, обикновени и направо грозни, а тези шишета бяха нещо като
бутилки за многократна употреба. Когато човек извадеше такова шише, пълно с
вода, това показваше на околните, че този човек е пазарувал в „Кореком”,
придаваше му някакво мистично обаяние и го превръщаше в специален, по някакъв
особен начин.
Кенчетата от всевъзможните
безалкохолни напитки също бяха сред големите ценности. Когато съдържанието им
се изконсумираше, кутийката внимателно се изрязваше и се ползваше за моливник,
защото кенчетата бяха истинска рядкост и можеха да се намерят единствено и само
в заветния „Кореком”.
Този тип магазини създаваше
възможност за многократна употреба на цял един куп опаковки, които можеха да
създават истински статут, да демонстрират, да показват нещо, което може и да не
съществува, но създава усещания и възможности за положение в едно обикновено и
стандартизирано общество, каквото беше нашето по време на комунизма, а и в началото на ранната ни демокрация, след
1989 г.
Всички тези символи, както и още
много, създаваха така наречените западни символи. Те изграждаха в съзнанието на
човека усещането, че българинът е част от света, част от нормалния, съвременен
свят. Именно по този начин се пробиваше „желязната завеса”, чрез символи,
индиректно и ефектно. Така Западът навлизаше в света на комунистическия лагер,
където много трудно пробиваше информация отвън, информация от останалия свят.
Николинка израства в центъра на
София. В една стара къща, близо до дома й живее „баба Фрау”. Тя е жена от
германски произход. Има връзка със света извън комунистическа България и често
получава парфюми. Празните шишенца дава на децата от квартала, които се радват,
защото ароматите им са непознати и екзотични, а също и много трайни.
Децата вкусват от аромата на външния
свят, на онзи свят, който мнозина от тях не просто не са виждали, но някои няма
и да видят. Това също са символи, те показват на хората пътища, начини на
мислене, видове светоусещания.
Символите на Запада проникваха
постепенно в хората и създаваха стереотипи. Тези стереотипи създаваха от своя
страна паралелни реалности, които постепенно отваряха очите на хората и те
проглеждаха, виждаха светът наоколо и пораждаха изводи, а след изводите
следваха сравнения, от които следваха равносметки, които правеха светът да изглежда
глобален и единен.
Именно по този странен, но и твърде
реалистичен начин, опаковките от Запада се превръщаха в символи, а символите
променяха света и разрушаваха „тухла по тухла” така наречената „желязна завеса”,
която разделяше планетата, държавите, поколенията, хората, семействата дори.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар