 |
| Смъртният акт на Георги Здравев |
Какво
са работили повечето българи в САЩ в годините на ранната емиграция, тоест, след
Илинденско-Преображенското въстание, е ясно и описано в повечето изследвания на
емиграцията ни в Северна Америка. Понякога обаче попадаме на лични съдби,
следите от които се намират много трудно, в интернет-сайтове, които съхраняват
данни от този етап на емиграцията.
Така
например, интересна е съдбата на Георги Здравев от Прилеп, който е и един от
музикантите в емигрантския оркестър на Стойо Крушкин – „Bulgarian Balkan Band“, създаден
около 1915 г., вероятно в Стилтън, Пенсилвания.
Изключително
оскъдни са данните за Здравев, но все пак успяхме да се доберем до смъртния му
акт, издаден през 1952 г. и от там успяхме да извадим някои факти за него,
както и за начина му на живот.
Георги
Здравев е роден през 1890 г., както е записано – в „Македония“. Почива на 13
юни 1952 г., в 19,00 ч., вероятно от онкологично заболяване. Погребан е в
гробището Baldwin Cemetery,
в Стилтън, Пенсилвания. Това са данните, които успяхме да открием в сайта findagrave.com. Сайтът ancestry.com ни
дава информация обаче, че Георги Здравев е пристигнал от Европа в Ню Йорк. Това
е бил пунктът, в който са събирани повечето потенциални емигранти и от тук те
са влизали в САЩ. Те са се насочвали предимно към места, където вече има
българи и могат лесно да си намерят работа, не рядко и с тяхно съдействие.
 |
| Надгробната плоча на гроба на Георги Здравев, в Стилтън, Пенсилвания |
Георги
Здравев се насочва към Пенсилвания, където вече има доста българи. Работи като
строителен работник, което е видно отново от смъртния му акт. Сайтът panewsarchive.psu.edu обаче ни подава
и една допълнителна информация. Става дума за това, че неизвестно кога, Георги
Здравев претърпява инцидент. Срутва се строителна платформа по време на работа и
са ранени трима работника, сред които и Здравев. Той получава фрактура на
черепа, но се възстановява.
Така
са живели българите в онези години в САЩ, както впрочем и техните колеги –
американци. Животът е бил труден.
Не
по-лесен е бил и животът на Трайко Минов от Прилеп, друг от музикантите в
емигрантския оркестър на Стойо Крушкин – „Bulgarian Balkan Band“. Той се оказва
брат на Георги Минов, който е обвинен в убийството на други двама
македоно-българи, или българи от Македония, както тогава са били наричани те.
Става дума за Коче /или Коце/ Ацев на 24 г. и Борис Миоф на 32 г. Свадата е
описана в решение на Върховния съд на щата Пенсилвания, издадено на 14 ноември
1949 г. В крайна сметка Георги Минов е осъден на смърт, но не става ясно, дали
присъдата е изпълнена. Това обаче показва трудния живот на българите в САЩ в
онези години, напрежението сред тях по различни поводи и причини, както впрочем
то е било и в пределите на „Стария край“, както те наричат България и
Македония, като неразделна част от България.
 |
| Гробището Baldwin Cemetery, в Стилтън, Пенсилвания |
За
Трайко Минов не открихме почти нищо никъде, но пък успяхме да изолираме
информация за неговия брат – подсъдимият Георги Минов. Има информация в някои
сайтове, че той е починал още през 20-те години на ХХ в., но това не е
възможно, защото в сайта ancestry.com
се
натъкнахме на неопровержими данни за него, че именно той е роден през 1897 г.,
а и данните от официалния документ от съда в Пенсилвания доказва, че става дума
за същия Георги Минов като години и година на раждане.
Повечето
нашенци се представят за родени в „България“, „Македония“ или понякога дори се
посочва и градът, особено, когато те посочват „Македония“. Това обаче не отделя
географската област от родината България, напротив, в онези години, когато
борбата за независима Македония е в своя апогей, Македония е считана за
неразделна част от България, поне от повечето патриоти от този край, който са
емигрирали в Америка. Много рядко се посочва „Югославия“ като „родина“, като
това най-често, или поне в огромното болшинство от случаи става в смъртните
актове, защото когато в тях се посочва страна по произход, Македония тогава –
50-те години и след това вече е част от новосъздадената социалистическа държава
на Балканите - Югославия.
Всъщност,
освен по този начин, с обявяване на „Македония“ като страна по произход, тези
хора са намирали и други начини да популяризират своята кауза за тази
географска област в онези години. Става дума за публикации в пресата в САЩ. Издания
като „Харпърс Уикли“, „Ди Индипендънт“, „Аутлюк“ и други особено активно
отразяват събитията в Македония малко преди, по време на и непосредствено след
Илинденско-Преображенското въстание.
 |
| Гробището Baldwin Cemetery, в Стилтън, Пенсилвания |
Българите
в емиграция пренасят настроения, нагласи и светогледи, които дори и в чуждата
среда се съхраняват по начина, по който те съществуват и в България. Това е още
един неоспорим показател за факта, че нашенците в емиграция, и в частност в
САЩ, живеят един относително затворен живот. Те се капсулират в общността, като
не рядко изграждат нещо като битови комуни, в които се организират по примера
на родово-племенния принцип. Така те оцеляват, въпреки че културната среда
отвън се опитва да ги промени почти непрекъснато и по всякакви начини.
Промените
са факт, но те са наистина минимални именно заради тази социална затвореност,
поне в ранния период на емиграцията, в годините до около 1925-1930 г. По-късно
процесите на културна инфилтрация се засилват и промените стават значително
по-забележими
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“
в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар