КАДРИ ОТ ПОГРЕБЕНИЕТО НА СТОЙО КРУШКИН НА 21 МАРТ 1957 Г. В КАЛИФОРНИЯ

"СЕВЕРНАТА ЕМИГРАЦИЯ" НА БЪЛГАРИТЕ-ЕДНА ОТКРИТА ЗАГАДКА

Когато наблюдаваме българската емиграция в Северна Америка в края на ХІХ и началото на ХХ век, една твърде интересна тенденция се набива на очи. Защо българите се заселват предимно в северните щати? По традиция нашенецът е земеделски човек. Той е свикнал да обработва земя и от това да прехранва семейството си, дори и да припечелва по малко. Заминавайки за Америка, българите в преобладаващото си мнозинство работят в индустриални центрове, мини и по ж.п. линиите. Очертава се една промяна на отрасловата ориентираност за препитание, която има едно логично обяснение. Преди обаче да го предоставим, нека обърнем малко повече внимание на българската емигрантска среда в САЩ. Тук на помощ ни идват някои съществуващи исторически факти от изследването на д-р Иван Гаджев "История на българската емиграция в Северна Америка поглед отвътре", том 1-1860-1944, на издателска къща "Гутенберг".
"...Според преброяване от 30 юни 1890 г. и редовно водени американски статистики за емиграционния поток, българите по това време са около 300 души... Едва през 1920 г. се фиксира национална принадлежност "българин". През периода 1901-1910 г. броят на нашенците, избрали Съединените щати за втора родина, е към 100 000...". До тук се уточнява, кога българинът като национална принадлежност е отразен в американските архиви. Предстои да уточним някои характерни особености при емиграцията му в САЩ.
"...На 2 август 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание...След глътката свобода идват безчинствата на озверелите от дързостта на раята османлии...". Това именно дава началото на един от най-мащабните емигрантски потоци в родната ни история. В началото новите емигранти "...предпочитат да търсят препитание в райони, не толкова отдалечени от нюйоркското пристанище, където акостират корабите им...Смелчаците все пак "атакуват" товарните влакове в различни посоки. Съществуващото тогава суеверие, че ако свалиш подобен бедняк-гратисчия, предизвикваш съдбата да ти прати премеждие по линиите, им позволява безплатно да пропътуват стотици километри...".
Българското правителство е сериозно обезпокоено от увеличаващата се емиграция към Северна Америка. То е притеснено от изтичането предимно на мъже в разцвета на силите си. Причините за това се установяват в следното официално твърдение: "...с една невероятна бързина земеделското население задлъжня и фактически загуби собствеността си...Упадъкът на земеделието и занаятите повлече след себе си западването на търговията...". Ето тук именно се крие ключът към разгадаването на причините за заселването на българските емигранти предимно в северните индустриални райони на САЩ. На първо място те искат да са близо до нюйоркското пристанище, където пристигат, за да могат евентуално по-лесно, бързо и безпроблемно да се завърнат в родния си край. Това е един вид обяснима защитна рефлексия. На второ място обаче причината да търсят индустриалните професии се корени в загубата на доверие в земеделието като отрасъл. В България те са изгубили земите си, изгубили са надежда, че земята ще им помага да изхранват семействата си и да припечелват. Заминавайки за Новия свят, тези окаяници търсят успеха си в нов отрасъл-индустрията, където се надяват да успеят да спечелят пари, с които да се върнат в "Стария край".
Подобен е случаят с Цветанка С. Иванова-дъщеря на емигрантски музикант от Стилтън-Пенсилвания. Тя получава в дома си в София пощенска карта от генералния представител Тома Бакрачев, който урежда пътуванията до Америка, с която девойката е приканена да ползва неговата агенция. Датата на картата е 12 май 1927 г. Текстът гласи: /запазваме правописа на автора/: "Уважаема госпожице, Бихте ли ни посетили при първа възможностъ за да ни уведомите какъ стои въпроса съ Вашето заминаване за Америка? Съ Почитание..../следва печат. Пощенската карта очевидно е рекламна на популярната по това време линия за пътувания през океана-"Red star line". На картата е изобразен параходът "Lapland". В долния десен ъгъл на картата, която изглежда е рисунка на въпросния кораб, има подпис, в който се вижда цифрата "25". Вероятно това е годината на производство на самата пощенска карта, или поне на картината, която е отпечатана върху картата. Тома Бакрачев е от село Вишен, Костурско. Той е участник в атентата срещу Отоманската банка, за което и лежи по турските затвори. Работи в Белград и София и през годините обслужва над 10 000 души. Предприемчиви българи от САЩ също се включват в този бизнес. Такива са: Алекс Ангелинов, Васил Попстефанов, Карагьозов и Фортомаров, както и много, много други.
Не са известни повече обстоятелства около пътуването на Цветанка, но през август същата 1927 г. тя вече се намира при баща си, вече в Сиракюз-също голям индустриален център с българско население около 300 души, по данни от 1920 г.
Българите се заселват първоначално именно в северните индустриални райони, където колониите им са средно между 50 и 200 души. Най голямата българска колония в САЩ по данни отново към 1920 г. се намира в големия индустриален град Толедо и наброява между 2000 и 5000 души. С родни колонии от около 1500 души са: центърът на автомобилната индустрия-Детройт, индустриалният Индианаполис, също индустриалният Кливлънд и други. Малко по-малки, с по около 1000 души, са колониите във Форт Уейн-където повечето са от Костурско и Гери-където се намира американският стоманен тръст. С около 600 до 800 души българи са градове като железопътният център Йънгстаун, където има и железолеярници, както и Лакауана, където също значително се развива стоманената индустрия.
Едни от най-масовите колонии с по около 500 души са споменатият вече Стилтън, Хомстед и Уест Хомстед, Лорейн, Месилън, Портланд и други индустриални центрове в една, или друга отраслова специализация. Дейтън и Спрингифл наброяват нашенски колонии с по около 400 души и от тук тръгват най-масовите малки, но сплотени родни колонии, основани предимно на родови и съседски, по-рядко приятелски принципи, установени още в "Стария край".
Ако трябва да направим кратка равносметка, щатите, където има най-много български емигранти по данни към 1920 г. са Пенсилвания и Охайо-центрове, където тежката индустрия търпи разцвет и където на практика държавата има нужда от труда на емигрантите. Така е намерено едно разумно обяснение на "северната емиграция" на българите в САЩ, които постепенно израстват като професионалисти в различни области и постигат завидни резултати, някои от които наистина достигат до своята собствена "американска мечта" и дори я надскачат.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник "България" в София

ПОЩЕНСКА КАРТА ОТ ХРИСТО СЕРАФИМОВ ДО СТОЙО КРУШКИН

Пощенска карта, изпратена от Христо Серафимов-съдружник, приятел на Стойо Крушкин и съосновател на оркестър "Bulgarian Balkan Band". Изпратена е до "Мейн стрийт" № 143 в град Стилтън, където по това време живее Стойо. Христо по това време се намира в Чикаго. Датата на картата е 9 декември 1915 г. Текстът, който може да се прочете гласи следното: /запазваме правописа на автора на картата-бел. на редактора/: "ДрагиСтою,ида да ти собща радостната вестъ, че днес на 9-ти т.м. в 9 часа сутринта съобщихъ наи сетне на генералъ боса на нашия флоръ (апартамент № 2343) за моятъ отъ давна желателен квит, да тръгна за Steelton при теб. Днес по целата....а като гръм се разнесе ....регателно уволнени.... Опоздрави всички п...съ поздравъ Христо...". В страни на картата, почти в полето е записано следното: /запазваме правописа на автора на картата-бел. на редактора/: "че наи сетне и туй се свърши". Интересното в случая е, че въпросната пощенска карта е от София, с изглед от софийско пазар, но е изпратена от Чикаго до Стилтън. Очевидно Христо емила такива български пощенски карти още, когато е заминавал от България.

ПОЩЕНСКА КАРТА ОТ ТОМА БАКРАЧЕВ, ПО ПОВОД ЗАМИНАВАНЕТО НА ЦВЕТАНКА ЗА АМЕРИКА

Пощенска карта, адресирана до дъщерята на Стойо Крушкин-Цветанка, относно заминаването й за Америка. Датата на картата е 120 май 1927 г. и е изпратена от генералния представител на Тома К. Бакрачев в София, който се е намирал на пл. Лъвов мост. Текстът гласи: /запазваме правописа на автора-бел. на редактора/: "Уважаема госпожице, Бихте ли ни посетили при първа възможностъ зада ни уведомите какъ стои въпроса съ Вашето заминаване за Америка? Съ Почитание..../следва печат на генерален представителъ Тома К.Бакрачевъ София-пл. Лъвовъ мостъ/".
Пощенската карта очевидно е рекламна на популярната по това време линия за пътува през океана "Red star line". На картата е изобразен параходът "Lapland". В долния десен ъгъл на картата, която изглежда е рисунка на въпросния кораб, има подпис, в който се вижда цифрата "25". Вероятно това е годината на производство на самата пощенска карта, или поне на картината, която е отпечатана върху картата.

ЕДНА ПОЩЕНСКА КАРТА ОТ СТ. КРУШКИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЦВЕТАНКА В СОФИЯ

Пощенска карта изпратена от Стойо Крушкин до дъщеря му Цветанка, която по това време все още е в България и баща й я нарича Цена. Картичката е от Куба, където Стойо спира при едно от пътуванията си за Америка. Текстът на картата гласи следното: /запазваме правописа на автора-бел. на редактора/: "Поздрав на всички...Цено тукъ ти изпращамъ Централъ паркъ градината у има както твои татко Стойо". Интересно е адресирането на картата, Стой е написал "госпожица Цветанка Стойова", а не "Стойков", както е записан синът му Георги.

ЕДНА ПОЩЕНСКА КАРТА ОТ СТ.КРУШКИН ДО СЕМЕЙСТВОТО МУ В СОФИЯ

Пощенска карта, изпратена от Стойо Крушкин до семейството му. Датата на картата е 27 август 1927 г. и е изпратена от Сиракюз, където по това времее живял Стойо. Текстът на картата гласи: /запазваме правописа на автора-бел. на редактора/: "Отиди съ това писмо при береджикъта да и пробаме дали и там нема да ни ядосва с тези пари когато ще ги поискаме и вишъ какво ще ти каже и ми пиши тъзи картичка е на това место става много големъ панаиръ всека година пресъ септември месецъ сега е пресъ първата седмица на септември ще водиме Цена /това е дъщерята на Стойо, която се казва Цветанка, но той е нарича Цена, в Америка тя приема името Флоранс-бел. на редактора/ да види какво чудо е там сега толкосъ поздрави на всички роднини приятели познати и комшии нарочно на дедо и баба /това са майката и бащата на съпругата на Стойо-баба Вена и дедо Гьоше-бел. на редактора./ Рачо /това е едната дъщеря на Стойо в България, която се казва Райна-бел. на редактора./ Гошо и Ледето /това е другата дъщеря на Стойо в България, която иначе се казва Виолета, но той я нарича Ледето- бел. на редактора./ от Цена, Найденъ /това е зетът на Стойо и съпруг на Цветанка- бел. на редактора./ и отъ менъ вашъ незабравимъ С. Ивановъ”

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА "АМЕРИКАНСКА КЪЩА" В СОФИЯ

Датата 9 септември 1944 г. е вододелна в новата история на България. Това е така, защото току що дошлата на власт комунистическа партия ненавижда всичко западно и още повече американско, което се оказва против насилието и тоталитаризма в управлението на Източна Европа. Тази част от континента за дълги години остава под физическото и идеологическото въздействие на червения ботуш на "Червената армия", която на практика управлява тези територии, съгласно доктрината за тоталното налагане на комунистическата система в световен мащаб.
Трябва да отбележим, че съветската система успява до такава степен и толкова бързо да постигне своите цели, че в исторически размер този процес на практика е светкавичен. Това от своя страна показва, че средата е била подходяща за подобни действия, а и подготовката им е оказала достатъчно силно влияние, за да се постигне тотална подмяна на историческата действителност и да бъдат откъснати живи чясти от тялото, наречено Европа.
Много е писано за начините, чрез които новите власти в злощастните държави от източната и югоизточната част на континента, налагат новата идеология. По-интересното може би е да се нюансира практиката и да се детайлизира методиката на това толкова мащабно начинание. Става дума за психическата атака, нанесена на огромни маси от хора, които постепенно изграждат собствена автоцензура на действия, изказвания, творчество и дори на мислене и цялостно поведение.
"Американизмът" във всичките му граматически прилагателни проявления се превръща постепенно от властимащите в еталон за опасност, мащаб за заплаха и мярка за негативност. В този смисъл, перифразирайки едно българско стихотворение, "..всичко американско НЕ ми е родно..НЕ любя, НЕ тача и НЕ милея..". Това се постига като ефект в страната ни наистина светкавично и още по-бързо обществото разбира, че именно по този именно модел ще му се наложи да живее и да мисли.
В същото време в Америка живеят много български емигранти, които до този момент са подържали активна връзка със своите родственици в България. Те са подпомагали роднините си, правили са бизнес в страната ни и...изведнъж разбират, че те са попаднали отвъд "желязната завеса", където за техните близки започва идеологическото вегетиране на човешките създания.
Именно в това време и при тези условия е повече от "лош късмет" да живееш в къща, която бива наричана "американската къща". Това е историята на един фамилен дом в центъра на София, който съществува и днес и който и днес все още е известен с прозвището си от времето на комунизма. Става дума за дома на Георги Иванов, чийто баща е емигрант в Съединените американски щати още от 1915 г. През 1933 г. той успява да събере достатъчно средства и построява въпросната къща, като за всяко от трите си деца в България прави по един етаж и създава условия при евентуално желание, четвъртото му дете, което е при него в Америка, да си надстрои един етаж.
Минават години и синът Георги става обект на разследване от страна на тайните служби на комунистическата партия, които намират в него така наречените "изменнически намерения" на властта. Именно поради тази причина Министерството на вътрешните работи /МВР/ поставя задача № 209 до началника на Отдел VII-ми на Комитета за държавна сигурност, според която лицето трябва да се проучи. Сред набелязаните цели се вижда, че трябва да се проследи, дали Георги подържа "..връзки с чужденци, или пък с лица, имащи такива. Засегнат ли е от мероприятията на властта." Оперативен работник по задачата е № 38-46. Преди да продължим сме длъжни да посочин, че това са точни данни от Личната предварителна разбаротка на Георги Иванов от КДС /Комитета за държавна сигурност/. Данните са легално ксерокопирани в комисията към Народното събрание на Република България, която отговаря за съхранение и предоставяне на информация от документи на така наречената бивша "Държавна сигурност". Трябва също така да уточним, че данните се публикуват с изричното съгласие на Георги, който вече не е сред живите, но никога не е имал против тези данни да станат публично достояние и част от тях вече са били публикувани в различни издания.
Рапортът на "раз. 2433-капитан Найденов" по поставената задача за проучване на Георги Иванов гласи буквално следното: "...Бащата на обекта /под обекта се има предвид Георги-бел. на автора/ е заминал за САЩ...изпращал е редовно пари и колети на близките си и от негови средства са простроили масивна къща, в която сега живеят. По този повод съседите назовават къщата им "американската къща...". Датата на рапорта е от месец декември 1959 г.
На пръв поглед човек би си задал въпроса, как е възможно една къща, построена от един достоен български емигрант, трудил се много далеч от родината си, да стане повод за преследване на неговия син, който няма никаква вина за нищо, просто защото тук няма вина, като такава?! Всичко това обаче може да се обясни с историческото време, когато тези шизофренни ценности бяха модел на политика, която беше представяна като напредничава и прогресивна /!/.
Семейството на Георги дълго мълчи за това, че къщата им е "дамгосана" като "американска". В същото време те не се срамуват от факта, защото не се срамуват от своя баща, който с честен труд осигурява със жилище децата си и техните поколения.
Днес "американската къща" все още гордо извисява снага вече в идеалния център на София. Днес обаче никой не я нарича така. Само някои възрастни хора, които все още помнят онези години, понякога се сещат за "американската къща". Тя никога не е била обитавана от хора, или поне от родственици на емигранта, който я е построил, които да са съжалявали за съдбата си.
Историята е просто една наука, историческите епохи са тези, които се менят и ако човек съумее да събере сили и да ги преживее, той има повод да се гордее така, както Георги се гордееше, че е живял в три исторически епохи и нито за миг не се е срамувал от семейството и близките си.
Тази кратка история на една енигматична сграда в българската столица може би не е толкова значима за историята на града и на страната ни, но е показателна за прецизността, с която беше фалшифицирана българската идентичност. Именно това придава на тази частна история едно като че ли мащабно обществено историческо значение.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник "България" в София