Датата 9 септември 1944 г. е вододелна в новата история на България. Това е така, защото току що дошлата на власт комунистическа партия ненавижда всичко западно и още повече американско, което се оказва против насилието и тоталитаризма в управлението на Източна Европа. Тази част от континента за дълги години остава под физическото и идеологическото въздействие на червения ботуш на "Червената армия", която на практика управлява тези територии, съгласно доктрината за тоталното налагане на комунистическата система в световен мащаб.
Трябва да отбележим, че съветската система успява до такава степен и толкова бързо да постигне своите цели, че в исторически размер този процес на практика е светкавичен. Това от своя страна показва, че средата е била подходяща за подобни действия, а и подготовката им е оказала достатъчно силно влияние, за да се постигне тотална подмяна на историческата действителност и да бъдат откъснати живи чясти от тялото, наречено Европа.
Много е писано за начините, чрез които новите власти в злощастните държави от източната и югоизточната част на континента, налагат новата идеология. По-интересното може би е да се нюансира практиката и да се детайлизира методиката на това толкова мащабно начинание. Става дума за психическата атака, нанесена на огромни маси от хора, които постепенно изграждат собствена автоцензура на действия, изказвания, творчество и дори на мислене и цялостно поведение.
"Американизмът" във всичките му граматически прилагателни проявления се превръща постепенно от властимащите в еталон за опасност, мащаб за заплаха и мярка за негативност. В този смисъл, перифразирайки едно българско стихотворение, "..всичко американско НЕ ми е родно..НЕ любя, НЕ тача и НЕ милея..". Това се постига като ефект в страната ни наистина светкавично и още по-бързо обществото разбира, че именно по този именно модел ще му се наложи да живее и да мисли.
В същото време в Америка живеят много български емигранти, които до този момент са подържали активна връзка със своите родственици в България. Те са подпомагали роднините си, правили са бизнес в страната ни и...изведнъж разбират, че те са попаднали отвъд "желязната завеса", където за техните близки започва идеологическото вегетиране на човешките създания.
Именно в това време и при тези условия е повече от "лош късмет" да живееш в къща, която бива наричана "американската къща". Това е историята на един фамилен дом в центъра на София, който съществува и днес и който и днес все още е известен с прозвището си от времето на комунизма. Става дума за дома на Георги Иванов, чийто баща е емигрант в Съединените американски щати още от 1915 г. През 1933 г. той успява да събере достатъчно средства и построява въпросната къща, като за всяко от трите си деца в България прави по един етаж и създава условия при евентуално желание, четвъртото му дете, което е при него в Америка, да си надстрои един етаж.
Минават години и синът Георги става обект на разследване от страна на тайните служби на комунистическата партия, които намират в него така наречените "изменнически намерения" на властта. Именно поради тази причина Министерството на вътрешните работи /МВР/ поставя задача № 209 до началника на Отдел VII-ми на Комитета за държавна сигурност, според която лицето трябва да се проучи. Сред набелязаните цели се вижда, че трябва да се проследи, дали Георги подържа "..връзки с чужденци, или пък с лица, имащи такива. Засегнат ли е от мероприятията на властта." Оперативен работник по задачата е № 38-46. Преди да продължим сме длъжни да посочин, че това са точни данни от Личната предварителна разбаротка на Георги Иванов от КДС /Комитета за държавна сигурност/. Данните са легално ксерокопирани в комисията към Народното събрание на Република България, която отговаря за съхранение и предоставяне на информация от документи на така наречената бивша "Държавна сигурност". Трябва също така да уточним, че данните се публикуват с изричното съгласие на Георги, който вече не е сред живите, но никога не е имал против тези данни да станат публично достояние и част от тях вече са били публикувани в различни издания.
Рапортът на "раз. 2433-капитан Найденов" по поставената задача за проучване на Георги Иванов гласи буквално следното: "...Бащата на обекта /под обекта се има предвид Георги-бел. на автора/ е заминал за САЩ...изпращал е редовно пари и колети на близките си и от негови средства са простроили масивна къща, в която сега живеят. По този повод съседите назовават къщата им "американската къща...". Датата на рапорта е от месец декември 1959 г.
На пръв поглед човек би си задал въпроса, как е възможно една къща, построена от един достоен български емигрант, трудил се много далеч от родината си, да стане повод за преследване на неговия син, който няма никаква вина за нищо, просто защото тук няма вина, като такава?! Всичко това обаче може да се обясни с историческото време, когато тези шизофренни ценности бяха модел на политика, която беше представяна като напредничава и прогресивна /!/.
Семейството на Георги дълго мълчи за това, че къщата им е "дамгосана" като "американска". В същото време те не се срамуват от факта, защото не се срамуват от своя баща, който с честен труд осигурява със жилище децата си и техните поколения.
Днес "американската къща" все още гордо извисява снага вече в идеалния център на София. Днес обаче никой не я нарича така. Само някои възрастни хора, които все още помнят онези години, понякога се сещат за "американската къща". Тя никога не е била обитавана от хора, или поне от родственици на емигранта, който я е построил, които да са съжалявали за съдбата си.
Историята е просто една наука, историческите епохи са тези, които се менят и ако човек съумее да събере сили и да ги преживее, той има повод да се гордее така, както Георги се гордееше, че е живял в три исторически епохи и нито за миг не се е срамувал от семейството и близките си.
Тази кратка история на една енигматична сграда в българската столица може би не е толкова значима за историята на града и на страната ни, но е показателна за прецизността, с която беше фалшифицирана българската идентичност. Именно това придава на тази частна история едно като че ли мащабно обществено историческо значение.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник "България" в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар