Когато наблюдаваме българската емиграция в Северна Америка в края на ХІХ и началото на ХХ век, една твърде интересна тенденция се набива на очи. Защо българите се заселват предимно в северните щати? По традиция нашенецът е земеделски човек. Той е свикнал да обработва земя и от това да прехранва семейството си, дори и да припечелва по малко. Заминавайки за Америка, българите в преобладаващото си мнозинство работят в индустриални центрове, мини и по ж.п. линиите. Очертава се една промяна на отрасловата ориентираност за препитание, която има едно логично обяснение. Преди обаче да го предоставим, нека обърнем малко повече внимание на българската емигрантска среда в САЩ. Тук на помощ ни идват някои съществуващи исторически факти от изследването на д-р Иван Гаджев "История на българската емиграция в Северна Америка поглед отвътре", том 1-1860-1944, на издателска къща "Гутенберг".
"...Според преброяване от 30 юни 1890 г. и редовно водени американски статистики за емиграционния поток, българите по това време са около 300 души... Едва през 1920 г. се фиксира национална принадлежност "българин". През периода 1901-1910 г. броят на нашенците, избрали Съединените щати за втора родина, е към 100 000...". До тук се уточнява, кога българинът като национална принадлежност е отразен в американските архиви. Предстои да уточним някои характерни особености при емиграцията му в САЩ.
"...На 2 август 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание...След глътката свобода идват безчинствата на озверелите от дързостта на раята османлии...". Това именно дава началото на един от най-мащабните емигрантски потоци в родната ни история. В началото новите емигранти "...предпочитат да търсят препитание в райони, не толкова отдалечени от нюйоркското пристанище, където акостират корабите им...Смелчаците все пак "атакуват" товарните влакове в различни посоки. Съществуващото тогава суеверие, че ако свалиш подобен бедняк-гратисчия, предизвикваш съдбата да ти прати премеждие по линиите, им позволява безплатно да пропътуват стотици километри...".
Българското правителство е сериозно обезпокоено от увеличаващата се емиграция към Северна Америка. То е притеснено от изтичането предимно на мъже в разцвета на силите си. Причините за това се установяват в следното официално твърдение: "...с една невероятна бързина земеделското население задлъжня и фактически загуби собствеността си...Упадъкът на земеделието и занаятите повлече след себе си западването на търговията...". Ето тук именно се крие ключът към разгадаването на причините за заселването на българските емигранти предимно в северните индустриални райони на САЩ. На първо място те искат да са близо до нюйоркското пристанище, където пристигат, за да могат евентуално по-лесно, бързо и безпроблемно да се завърнат в родния си край. Това е един вид обяснима защитна рефлексия. На второ място обаче причината да търсят индустриалните професии се корени в загубата на доверие в земеделието като отрасъл. В България те са изгубили земите си, изгубили са надежда, че земята ще им помага да изхранват семействата си и да припечелват. Заминавайки за Новия свят, тези окаяници търсят успеха си в нов отрасъл-индустрията, където се надяват да успеят да спечелят пари, с които да се върнат в "Стария край".
Подобен е случаят с Цветанка С. Иванова-дъщеря на емигрантски музикант от Стилтън-Пенсилвания. Тя получава в дома си в София пощенска карта от генералния представител Тома Бакрачев, който урежда пътуванията до Америка, с която девойката е приканена да ползва неговата агенция. Датата на картата е 12 май 1927 г. Текстът гласи: /запазваме правописа на автора/: "Уважаема госпожице, Бихте ли ни посетили при първа възможностъ за да ни уведомите какъ стои въпроса съ Вашето заминаване за Америка? Съ Почитание..../следва печат. Пощенската карта очевидно е рекламна на популярната по това време линия за пътувания през океана-"Red star line". На картата е изобразен параходът "Lapland". В долния десен ъгъл на картата, която изглежда е рисунка на въпросния кораб, има подпис, в който се вижда цифрата "25". Вероятно това е годината на производство на самата пощенска карта, или поне на картината, която е отпечатана върху картата. Тома Бакрачев е от село Вишен, Костурско. Той е участник в атентата срещу Отоманската банка, за което и лежи по турските затвори. Работи в Белград и София и през годините обслужва над 10 000 души. Предприемчиви българи от САЩ също се включват в този бизнес. Такива са: Алекс Ангелинов, Васил Попстефанов, Карагьозов и Фортомаров, както и много, много други.
Не са известни повече обстоятелства около пътуването на Цветанка, но през август същата 1927 г. тя вече се намира при баща си, вече в Сиракюз-също голям индустриален център с българско население около 300 души, по данни от 1920 г.
Българите се заселват първоначално именно в северните индустриални райони, където колониите им са средно между 50 и 200 души. Най голямата българска колония в САЩ по данни отново към 1920 г. се намира в големия индустриален град Толедо и наброява между 2000 и 5000 души. С родни колонии от около 1500 души са: центърът на автомобилната индустрия-Детройт, индустриалният Индианаполис, също индустриалният Кливлънд и други. Малко по-малки, с по около 1000 души, са колониите във Форт Уейн-където повечето са от Костурско и Гери-където се намира американският стоманен тръст. С около 600 до 800 души българи са градове като железопътният център Йънгстаун, където има и железолеярници, както и Лакауана, където също значително се развива стоманената индустрия.
Едни от най-масовите колонии с по около 500 души са споменатият вече Стилтън, Хомстед и Уест Хомстед, Лорейн, Месилън, Портланд и други индустриални центрове в една, или друга отраслова специализация. Дейтън и Спрингифл наброяват нашенски колонии с по около 400 души и от тук тръгват най-масовите малки, но сплотени родни колонии, основани предимно на родови и съседски, по-рядко приятелски принципи, установени още в "Стария край".
Ако трябва да направим кратка равносметка, щатите, където има най-много български емигранти по данни към 1920 г. са Пенсилвания и Охайо-центрове, където тежката индустрия търпи разцвет и където на практика държавата има нужда от труда на емигрантите. Така е намерено едно разумно обяснение на "северната емиграция" на българите в САЩ, които постепенно израстват като професионалисти в различни области и постигат завидни резултати, някои от които наистина достигат до своята собствена "американска мечта" и дори я надскачат.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник "България" в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар