Лас Вегас-“Меката” на развлекателната индустрия, столицата на казината, символът на максималното забавление. Това е Вегас за повечето хора по света. Излишно е да описваме, какво е значението на този “град на сладкия грях”, защото толкова много е писано за него и толкова много хора са мечтали за това място, че то на практика вече само по себе си се е превърнало в една “самомечта”, нещо, което представлява еталон, мерна единица за хубаво прекарване на времето. Лас Вегас обаче е и място, където можеш да спечелиш пари, малко, или много пари.
Неотдавна телевизианният канал “Viasat explorer” излъчи документален филм за влиянието на мафията в живота на този град на игрите-Лас Вегас, в годините от 1979 до 1982 г. и малко след това. Показани бяха почти всичките лица на Вегас, беше направена дисекция на живота там, на възможностите, на игрите, на престъпленията, на цялото ежедневие и битност.
Наистина много хора през годините са смятали, че във Вегас могат да направят бързи пари и с тях да стартират живота си, или просто да го рестартират. Някои са успявали, разбира се, но има и такива, които не само не са рестартирали живота си, а просто са го спирали, заради задължения към казината.
Хазартът е едно от нещата, които официалните власти в България, в онези години, за които разказваше документалния филм, бяха инкриминирани. Хората в социалистическата система бяха обучавани и приучавани към труд и хазартът се представяше като “порок на капитализма”. Разбира се комунистическата партия и държавата в България не можеха да знаят, че един ден хората ще започнат да излизат от увитата с бодлива тел държава и ще видят, че хазартът може и да е вид порок, но е и едно невероятно изживяване и забавление. Тези, които успяха да зърнат Америка в годините на “Студената война”, макар и за кратко, споделяха, че хората там работят, за да живеят, а ние тук живеем, за да работим! Ето само дори от тази кратка и колкото и забавна, толкова и тъжна игрословица, можем да извадим смисъла на Лас Вегас в системата на забавления и приятно прекарване на времето.
Разбира се, комунистическите власти в страната не допускаха някой да сподели положително мнение за каквото и да било, свързано с Америка, защото “на мода” тогава бяха съветските постижения. Те бяха възпявани понякога в толкова екзотичен фалцет, че звучаха абсурдно, като например: “Съветските болни са най-здравите болни в света!!!”, или “Съветските миньори са най-добрите комунисти под земята!!!. Именно поради тази и ред други причини, Лас Вегас беше просто едно “свърталище на нехранимайковци, опортюнисти и капиталисти, които харчат ограбените пари от световния пролетариат!”.
Тъкмо това е мястото, на което попада Елена Иванова, която неотдавна е станала втора съпруга на Георги, чийто баща е бил емигрант в Америка още от началото на ХХ век. Елена заминава със съпруга си при неговата сестра, която живее в Калифорния. Това става в началото на 1971 г. Излишно е да се посочва, че подготовката на заминаването е отнела месеци, за да бъдат събрани необходимите разрешения от политическата милиция в България и службите, които се занимават с контрол на познанието на българите за останалия свят.
Елена се озовава в един съвършено различен свят, който я променя завинаги и вътрешно, и външно, тя просто вече не е същият човек, когато получава шанса да види другостта, да прозре невероятните мащаби на политическата манипулация, която държи образа на Америка в България непременно да бъде черен. Елена обикаля Съединените американски щати почти година, заедно със съпруга си и неговата сестра. Така на 20 април 1971 г., като част от пътешествието им из страната, те попадат в Лас Вегас. Отсядат в хотел с казино “El Cortez”. Елена е възпитавана преди идването на комунизма в България и познава свободата, но Америка в онези години наистина е нещо безкрайно различно от онова, което Елена познава в родината си. В България тази жена не само, че няма къде да играе в казино в онези години, но дори и да си позволи да опита да наподобява този вид игри, тя ще срещне съпротива най-малко от обществото, разбира се от властите, в лицето на низовите партийни организации, както и от службите за сигурност на тоталитарната държава. Ето защо Елена с известен страх играе на игри като “Craps” и “Black Jack”. Тя залага, разбира се, минимални суми и си тръгва. Лягат да спят, защото на следващия ден продължава обиколката на Щатите. Елена постепенно забравя за този случай и той остава в спомените й само като едно дръзване да се докоснеш до греха, до сладостта на съгрешението, което тоталитарна България в онези години, наказва, дори и със затвор.
В края на 1971 г. Елена и Георги се прибират в България. Те, естествено /!!!/ веднага стават обект на изследване от страна на специализираните милиционерски-полицейски служби, които искат да разберат, какво са видели двамата в Америка и дали нещо не са пропуснали българските разветки в Америка. Като по чудо, семейството е оставено на мира, малко след като властите в България се убеждават, че те не са опасни и може би не са “заразени” с “нелечимото заболяване”, наречено “свобода”.
Малко по-късно Елена получава известие за писмо. Отива до пощата в квартала в София, където живее и вижда, че писмото е от Америка. Тя решава, че е от сестрата на Георги, но се оказва, че то е изпратено персонално до Елена, от оторизирани власти в Лас Вегас. Когато е играла на двете игри в казиното, Елена е спечелила малка сума пари-/12 долара/, тя обаче не е разбрала това и си е тръгнала преди да й бъде връчена печалбата. Нейният адрес е бил запазен в базата данни в хотела в Лас Вегас и властите от казиното са й изпратили парите, заедно с поздравителна картичка и макет на таблата за игра на “Craps” и “Black Jack”.
Семейството пази спомена за това писмо дълги години и го разказва като куриоз за коректност и честност. Те приемат този жест колкото куриозно, толкова и снизходително, пред факта, че подобно отношение в България не може да бъде наблюдавано дори и днес, когато страната ни отдавна вече е приета в демократичното семейство.
Както обикновено, това е просто един епизод от личната история на един човек и едно семейство. Тези епизоди обаче представляват спомени, а спомените пораждат размисли, когато размислите се задълбочат и се наложат като шаблон върху историческото време, се получава нещо като полит-исторически очерк с елементи на вестникарска статия. Може именно това представлява горната история, а може би тя е и част от националното ни бреме на един малък народ, който обаче е достигал до различни висоти, дори и до емблематичния Лас Вегас, при това в годините на най-дивния комунизъм в България.
Елена почива в зората на демократичните промени у нас. Тя не може да види свободата, но я чувства с около месец и половина. Въпреки това нейните спомени дори и днес са показателни за едно време, за едно място и за едно мислене, които отдавна вече не са същите. Нейните спомени са само акварелите на една безвъзвратна отминалост, която е качествен и количествен коректив за онова, което може би ни предстои в бъдещето.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник “България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар