Преди години
Една кратка история от времената, когато “живеехме,…за да работим”!
Една българка, живееща в САЩ още от края 30-те години на миналия век става реален обект на “диктатурата на пощите” по времето на комунистическата власт в България.
Цветанка изпраща лекарства за глаукомата на своята майка, която живее в България. Колетите тя допълва с дъвки, бомбони, които имитират царевични зърна, писалки и други дреболии. Така тя “лекува” майка си и същевременно радва племенниците си в родината. Това се случва през 60-те години на ХХ век, когато България се намира под силното политическо влияние на СССР и когато, оказва се, пощите ни също не са независими, каквито се предполага да бъдат.
Възрастната жена-Николица, която страда от глаукома, получава колетите си винаги разпечатани и щателно проверени. На практика липсва конфиденциалност на пощенските и колетните пратки у нас в онези години. Именно поради това, Цветанка практикува първо да изпрати писмо, в което описва, какво точно ще сложи в колета, който следва писмото!
Сега това може да ни се стори страно, нагло, уникално, дори смешно, но тогава именно така са били осъществявани пощенските услуги у нас! Николица получава и последния колет с лекарства за заболяването на очите си. Тогава обаче колетът освен, че е разпечатан, тя си го получава лично от “проверяващия”, който й заявява, че и в България има лекарства и не е нужно да й изпращат такива от Америка! След това въпросният пощенски служител изсипва хапчетата в тоалетната и предоставя остатъка от колета на съкрушената жена, която без да възроптае, прибира изпратените от дъщеря й предмети и си тръгва!
Няма как да възприемем подобно отношение по нормален начин, защото то не граничи, а се намира отвъд нормалната човешка логика! Когато от тук, от България се изпращат писма до Америка, хората практикуват поставянето на няколко успоредни линии върху залепването на плика, като по този начин се опитват да осигурят конфиденциалност. Ако пликът е разпечатван преди да бъде изпратен за Америка, то въпросните успоредни линии няма как да се напаснат напълно при повторно залепване, така, както, когато са били поставяни при първоначално залепен плик! Това са само една малка част от “хитринките”, които българите прилагат, за да постигнат поне елементарна “хигиена” на личната си кореспонденция със своите близки, роднини и приятели в САЩ, по време на комунистическата власт у нас.
Цветанка се принуждава да пътува до България, за да осигурява на майка си така необходимите й лекарства за глаукома, които не могат да бъдат намерени в никоя от страните от така наречения “съветски блок”. Тя идва и през 1969 г., когато разбира, че майка й е на смъртно легло. Възползва се от случая, за да посети баба Ганка. Тя е една известна в “ американските емигрантски среди” в България възрастна жена, чийто братовчед е в Америка и работи в пътния бизнес. Той е известният Петър Пелин. Баба Ганка пък е известна у нас с това, че гледа на кафе, но не само гледа, а и много познава!
Цветанка посещава гледачката, която й казва потресаващо точни детайли за дома й в Санта Ана, които бабата няма от къде да знае, защото никога не е била в Америка. Цветанка носи и писмо от Петър. Само така той може да сподели на близките си в България лични неща, които да не станат достояние на цензурите в пощите!
Ганка казва на Цветанка, че домът й в момента е в доста лошо състояние и в него не живеят само тези, които са го наели, а се е превърнал нещо като “хан”. Едва когато Цветанка се прибира в Америка, тя с ужас установява, че “емигрантската гледачка” в България е “видяла” стряскащо точно всичко, което е ставало през това време в къщата й в Америка.
Николица, майката на Цветанка умира през юли 1969 г. а Цветанка се връща в Америка чак през октомври. Вече не е нужно да изпраща лекарства на майка си, защото нея вече я няма. Поне тази неприятна емоция от съприкосновението с тогавашните български пощенски служби и служители, отпада.
А иначе историята продължава. Петър Пелин посещава България много пъти след въпросната 1969 г. Той гостува и на семейството на сина на Николица-Георги. Днес не знаем, каква е съдбата на Петър Пелин през последните години. Баба Ганка обаче, неговата братовчедка, която се славеше в средите на хората в България, които имат роднини и близки в Америка, отдавна е покойна.
Днес пощите в България работят, както навсякъде по света, но имаше и времена, когато хората се страхуваха от това, какво пишат в писмата си, какво изпращат в колетите си и дали няма да срещнат репресиите на тайните политически служби у нас. Те се стремяха по всякакъв начин да ограничават връзките на българите с останалия свят, особено с Америка, чието дипломатическо представителство в София беше наричано многозначително с прозвището: “гнездо на осите”!
Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България” в София
Снимки архив на автора.
Текстове на снимките:
Снимка 1 – Сватбата на Цветанка и Найден- 2-15 юни 1927 г.
Снимка 2 – Гергьовден в София-1963 г. Цветанка гостува на брат си Георги и това е празник за цялата фамилия.
Снимка 3 – Цветанка ремонтира сама покрива на къщата си в Санта Ана!
Преди години
Една кратка история от времената, когато “живеехме,…за да работим”!
Една българка, живееща в САЩ още от края 30-те години на миналия век става реален обект на “диктатурата на пощите” по времето на комунистическата власт в България.
Цветанка изпраща лекарства за глаукомата на своята майка, която живее в България. Колетите тя допълва с дъвки, бомбони, които имитират царевични зърна, писалки и други дреболии. Така тя “лекува” майка си и същевременно радва племенниците си в родината. Това се случва през 60-те години на ХХ век, когато България се намира под силното политическо влияние на СССР и когато, оказва се, пощите ни също не са независими, каквито се предполага да бъдат.
Възрастната жена-Николица, която страда от глаукома, получава колетите си винаги разпечатани и щателно проверени. На практика липсва конфиденциалност на пощенските и колетните пратки у нас в онези години. Именно поради това, Цветанка практикува първо да изпрати писмо, в което описва, какво точно ще сложи в колета, който следва писмото!
Сега това може да ни се стори страно, нагло, уникално, дори смешно, но тогава именно така са били осъществявани пощенските услуги у нас! Николица получава и последния колет с лекарства за заболяването на очите си. Тогава обаче колетът освен, че е разпечатан, тя си го получава лично от “проверяващия”, който й заявява, че и в България има лекарства и не е нужно да й изпращат такива от Америка! След това въпросният пощенски служител изсипва хапчетата в тоалетната и предоставя остатъка от колета на съкрушената жена, която без да възроптае, прибира изпратените от дъщеря й предмети и си тръгва!
Няма как да възприемем подобно отношение по нормален начин, защото то не граничи, а се намира отвъд нормалната човешка логика! Когато от тук, от България се изпращат писма до Америка, хората практикуват поставянето на няколко успоредни линии върху залепването на плика, като по този начин се опитват да осигурят конфиденциалност. Ако пликът е разпечатван преди да бъде изпратен за Америка, то въпросните успоредни линии няма как да се напаснат напълно при повторно залепване, така, както, когато са били поставяни при първоначално залепен плик! Това са само една малка част от “хитринките”, които българите прилагат, за да постигнат поне елементарна “хигиена” на личната си кореспонденция със своите близки, роднини и приятели в САЩ, по време на комунистическата власт у нас.
Цветанка се принуждава да пътува до България, за да осигурява на майка си така необходимите й лекарства за глаукома, които не могат да бъдат намерени в никоя от страните от така наречения “съветски блок”. Тя идва и през 1969 г., когато разбира, че майка й е на смъртно легло. Възползва се от случая, за да посети баба Ганка. Тя е една известна в “ американските емигрантски среди” в България възрастна жена, чийто братовчед е в Америка и работи в пътния бизнес. Той е известният Петър Пелин. Баба Ганка пък е известна у нас с това, че гледа на кафе, но не само гледа, а и много познава!
Цветанка посещава гледачката, която й казва потресаващо точни детайли за дома й в Санта Ана, които бабата няма от къде да знае, защото никога не е била в Америка. Цветанка носи и писмо от Петър. Само така той може да сподели на близките си в България лични неща, които да не станат достояние на цензурите в пощите!
Ганка казва на Цветанка, че домът й в момента е в доста лошо състояние и в него не живеят само тези, които са го наели, а се е превърнал нещо като “хан”. Едва когато Цветанка се прибира в Америка, тя с ужас установява, че “емигрантската гледачка” в България е “видяла” стряскащо точно всичко, което е ставало през това време в къщата й в Америка.
Николица, майката на Цветанка умира през юли 1969 г. а Цветанка се връща в Америка чак през октомври. Вече не е нужно да изпраща лекарства на майка си, защото нея вече я няма. Поне тази неприятна емоция от съприкосновението с тогавашните български пощенски служби и служители, отпада.
А иначе историята продължава. Петър Пелин посещава България много пъти след въпросната 1969 г. Той гостува и на семейството на сина на Николица-Георги. Днес не знаем, каква е съдбата на Петър Пелин през последните години. Баба Ганка обаче, неговата братовчедка, която се славеше в средите на хората в България, които имат роднини и близки в Америка, отдавна е покойна.
Днес пощите в България работят, както навсякъде по света, но имаше и времена, когато хората се страхуваха от това, какво пишат в писмата си, какво изпращат в колетите си и дали няма да срещнат репресиите на тайните политически служби у нас. Те се стремяха по всякакъв начин да ограничават връзките на българите с останалия свят, особено с Америка, чието дипломатическо представителство в София беше наричано многозначително с прозвището: “гнездо на осите”!
Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България” в София
Снимки архив на автора.
Текстове на снимките:
Снимка 1 – Сватбата на Цветанка и Найден- 2-15 юни 1927 г.
Снимка 2 – Гергьовден в София-1963 г. Цветанка гостува на брат си Георги и това е празник за цялата фамилия.
Снимка 3 – Цветанка ремонтира сама покрива на къщата си в Санта Ана!
Няма коментари:
Публикуване на коментар