БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ СА СИ ТЪРСИЛИ СЪПРУГИ ОТ “СТАРИЯ КРАЙ”

 Горчиво  Нашенците са обичали родината си и са искали да останат свързани с нея по всички възможни начини Става дума за Найден Мирчов и съругата му Цветанка Стойова. Той е от селата между Ловеч и Троян. Тя пък е от София. За него се говори, че е “чуваниче”, поради което е кръстен и “найден”, тоест-“намерен”. Тя пък е дъщеря на български емигрант в САЩ. Найден също живее и работи в САЩ. Когато достига до убеждението, че вече му е време да се ожени, той започва да търси подходяща булка. Тук обаче има една съществена подробност и тя се състои в това, че Найден си търси жена-българка. Той иска да се ожени не само за българка, а за момиче, което е в България. Историята се развива през далечната 1927 г. Впрочем, тенденцията нашенците да си търсят жени от “стария край”, тоест от България и днешна Македония, е нещо твърде разпространено в онези години. Бългрските емигранти искат да си вземат съпруги от “стария край” и поради още една съществена причина. По този начин те подържат жива връзката с родния край. Ако вземат момиче, което вече е в Америка, въпреки, че е българче, някак връзката с рода и родината, сякаш се разхлабва. Момиче от “стария край” обаче би дошло в Америка , носейки със себе си България и българското! Това е била водещата мотивация, когато нашенците-емигранти в САЩ, са си търсили съпруги. По подобен начин се развива историята и на Найден Мирчов и Цветанка. Той започва да разпитва близките си в Америка за подходящо момиче за негова жена и така стига до Стойо-също емигрант, който има три дъщери в България. Стойо му предлага да замине за България и да се запознае с най-голямата му дъщеря-Цветанка. Дава му придружаващо писмо до съпругата си Николица-майката на Цветанка. Така Найден се озовава отново в България, в София. Той се решава да прекоси Атлантика за пореден път, сега вече, за да си доведе жена. Америка може и да е голяма, може и да има много хубави и добри момичета, но Найден, както абсолютното мнозинство нашенски емигранти в Америка, в онези години, решава да се върне в родината, за да си търси жена! Вестник “Норедин глас”-вестникът на българската емиграция тогава, също често публикува обяви от ергени, които с обяви си търсят съпруги-българки. В София Найден се запознава с Цветанка. Майка й Николица не е много съгласна дъщеря й да замине за Америка, но не застава на пътя на любовта и дава благословията си за сватба. Тя се състои на 2-15 юни 1927 г. в София. Малко след това младото семейство заминава за Америка. Съпругата следва съпруга си! Майката Николица обаче изживява тежко раздялата с дъщеря си Цветанка. По-късно в годините, когато другата й дъщеря Виолета също иска да се ожени за български емигрант в САЩ-Петър Петров, Николица не дава благословия и сватбата е осуетена-Виолета се омъжва за бивш жандармерист в София! Едва ли е било много лесно на Николица и Стойо да разделят децата си между два континента, през хиляди километри. Именно заради това заминава само едно от децата им! Семейството така и не се събира никога повече, особено след като в България е установена съветска комунистическа власт. На 27 август 1927 г. Николица получава пощенска картичка от Сиракюз, от съпруга си и дъщеря й и зет й със следното съдържание: “…тъзи картичка е на това место става много големъ панаиръ всека година пресъ септември месецъ сега е пресъ първата седмица на септември ще водиме /Цветанка/ да види какво чудо е там сега толкосъ поздрави на всички роднини приятели познати и комшии нарочно на дедо и баба /това са родителите на съпругата на Стойо-Вена и Гьоше,/Рачо /това е едната дъщеря на Стойо в България, която се казва Райна/, Гошо и Ледето /това е другата дъщеря на Стойо в България, която се казва Виолета, но той я нарича Ледето/ от Цена /Цветанка/, Найденъ /това е зетът на Стойо и съпруг на Цветанка/ и отъ менъ вашъ незабравимъ С. Ивановъ /Стойо/”. Цитатът показва, освен, че Цветанка и Найден вече са в Америка, също и това, как нашите емигранти в писмата си са поздравявали близките си в България. Те винаги изреждат всички, поименно, така засвидетелстват уважение, и показват, че не са ги забравили. Много е важно да се подчертае във всяко едно писмо персоналното обръщение към всеки един и нашенците го правят, за да се почувстват те неразделна част от семейството си, но и за да се сплотят сякаш на едно духовно ниво, без може би дори и да го осъзнават реално. Това се случва на подсъзнателно ниво, в сферата на най-чистото и красиво родолюбие, колкото и това днес да ни звучи клиширано, тогава не е било така! Всъщност трябва да отбележим, че Цветанка има намерение да замине за Америка още преди да се омъжи за Найден. Още през май 1927 г.-близо месец преди сватбата си, тя получава пощенска карта от Тома Бакрачев-генерален представител за пътувания отвъд Атлантика. Текстът на картичката гласи: "Уважаема госпожице, Бихте ли ни посетили при първа възможностъ за да ни уведомите какъ стои въпроса съ Вашето заминаване за Америка? Съ Почитание..../следва печат на генерален представителъ Тома К. Бакрачевъ София-пл. Лъвовъ мостъ/". Пощенската карта очевидно е рекламна на популярната по това време линия за пътувания през океана: "Red star line". На картата е изобразен параходът "Lapland". Картичката илюстрира подготовка за заминаване за Америка, която вероятно е била съгласувана предварително с Найден и по всяка вероятност е така. Може би впоследствие се решава сватбата да се състои в София, а след това младите да заминат при бащата на булката в Америка. Така са се женели една наистина огромна част от българските емигранти в Америка в онези години. Те са обичали родината си и са искали да останат свързани с нея по всички възможни начини, дори това да налага едно трудно, продължително и опасно пътуване през Атлантика, особено след катастрофата с “Титаник” и в годините, когато то е отнемало седмици! ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ кореспондент на вестник “България” в София. Снимки и репродукции Архив на автора. ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ: Снимка 1 – Сватбата на Цветанка и Найден-София-2-15 юни 1927 г. Снимка 2 – Цветанка и Найден на сватбата на дъщеря им Христина с Норман Хейси-21 септември 1958 г. /два месеца преди смъртта на Найден-27 ноември!/. Снимка 3 – Пощенската картичка, която Цветанка получава в София от генералния представител Тома К. Бакрачев, по повод пътуването й за Америка, само месец преди да се омъжи за Найден.