 |
| Христо Серафимов /в ляво/ и Стойо Крушкин /в дясно/. Снимка: архив на автора |
През годините много усилено се
говореше за това, че в оркестъра на „Титаник” е свирил и българин. Сред
митовете и градските легенди се носеше и мълвата, че някакъв софийски музикант
бил харесан от диригента на оркестъра Уолъс Хартли и той го взел на борда на
кораба, или пък нашенецът, по някакви, неизвестни причини, пропуснал да се качи
и така се спасил от сигурна гибел в океана.
Всъщност, яснота в историята внесе едва
наскоро внукът на въпросния български музикант Христо Серафимов – Славчо
Серафимов, с когото успяхме да се срещнем в родната му Сапарева Баня.
Оказва се, че Христо е бил виртуоз
на кларинета, самоук музикант в
оркестъра на Гвардейския на Негово величество полк. Серафимов се надсвирвал с
диригента на оркестъра на кораба, по всяка вероятност – в градското казино в
София, днес – Софийска градска художествена галерия. Христо успял да надсвири
чужденеца и онзи му дал билет за „Титаник”. Христо обаче е военен музикант в
оркестъра и не го пускат от войската, което и спасява живота му, за да не
потъне с „Титаник”. Две години по-късно, след много условности и перипетии, той
все пак се освобождава от армията, уволнява се от оркестъра и заминава за САЩ.
Тук обаче липсва нещо. Едва ли
Уоръс Хартли е носил в джоба си билети за „Титаник”! Та това все пак е бил
най-модерният за времето си кораб, едва ли някой ще даде, било то и да диригента
на оркестъра, билети, които той да раздава на ляво и на дясно, по своя воля,
просто не звучи много правдоподобно, но все пак, това е информацията, която
имат роднините на Христо Серафимов, по всяка вероятност от самия него!
Тази история много силно прилича на
историята на Стойо Крушкин, който е много близък приятел и колега на Христо, с
когото по-късно двамата наистина заедно заминават за Америка.
Историята на Стойо Крушкин и
„Титаник” беше описана във вестник
„България” преди време. Семейното предание твърди, че Стойо е трябвало да
пътува на “Титаник”. Той заминава с влак до град Шербург, където е трябвало да
се качи на знаменития кораб. Случва се обаче така, че влакът закъснява и той
пропуска да се качи на кораба. Връщането му отнема известно време, защото не е
подготвен за него. През това време обаче “Титаник” потъва в океана и съпругата
на Стойо, Николица, прави молебен за заупокой в София, защото е убедена, че
Стойо е загинал. Изненадата й е голяма, когато той се завръща жив и здрав.
Изследовател на пътуването на
„Титаник” се обърна преди време към нас с писмо, в което пише: “…Имам
информация, където пише име - С. Крушкин, дата, кога е бил на кораба…прочетох,
че Стою Крушкин е трябвало да пътува с “Титаник” от пристанище Шербург-Франция.
Ползвал съм енциклопедии, и още много форуми, статии и данни от книги и
документални филми. В един от списъците във форум за “Титаник” и списъците на
архиви от Ловешко и Троянско се споменава и Стою Крушкин, който е бил музикант
на кораба и се качва от Шербург…”.
Данните обаче не са точни, защото историята наистина
е доста по-различна.
Всъщност, предложение, придружено с
билет за „Титаник” вероятно наистина е било отправено към Христо Серафимов.
Христо не може да замине и съществува голяма вероятност той да е предложил
билета, ако наистина е имал такъв, на своя най-добър приятел и колега Стойо, от
където и идва историята за неговото „несполучливо пътуване” на „Титаник”.
Справка във Централния военен архив
във Велико Търново ни сочи, че Стойо, който също е военен музикант, през януари
1911 г. за добро поведение и усърдие към музикантското изкуство е произведен в
чин вахмистър. След това не се споменава да е освобождаван от армията, но
веднага след горната информация в справката е посочено, че „…съгласно Височайша
заповед № 123/1913 г. по Действащата армия му се зачита двойно изслужено време
от деня на мобилизацията 17 септември 1912 г. до деня на сключването на мира 28
юли 1913 г. /Заповед по полка № 125& 16/8 август 1913 г./.
Ако предположим, че той е ангажиран
с войската повторно, едва при мобилизацията на 17 септември 1912 г., то
вероятно той е бил свободен към април 1912 г., когато именно пътува „Титаник”.
Това дава основание да се предположи, че той е бил в състояние да приеме билет,
който евентуално Христо Серафимов е спечелил при надсвирване с Уоръс Хартли в
София.
По-нататък в справката от военния
архив се казва, че едва през август 1913 г. Стойо се освобождава от армията и
от оркестъра като военен музикант и тогава чак стигаме до заминаването му
заедно с Христо Серафимов за Америка. Това се случва чак на 23 септември същата
1913 г., от пристанището в Ротердам, с кораба „Ураниум” към Ню Йорк, където
пристигат на 6 октомври. Данните са от сайта libertyellisfoundation.org.
Енциклопедия “Титаника” пък ни дава
допълнителна информация за оркестъра на легендарния кораб. Там са отбелязани
осем музиканти, които са изписани с имената им и с номерата на билетите им.
Всички те са се качили на кораба още в Саутхямптън и всички са били настанени
във втора класа, което е достатъчно документално доказателство, че български
музикант на „Титаник” не е имало!
Историите на Христо Серафимов и
Стойо Крушкин обаче са твърде достоверни, защото няма как две фамилии да си
измислят независимо една от друга една такава зловеща игра със съдбата на двама
души!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар