 |
| Входът на Института по истпория на българската емитрация в Северна Америка в гр. Гоце Делчев. Снимка: Туитър |
Годините са разкъсали връзките на
много българи с техните сродници, заминали някога, преди много време, да
работят в Северна Америка, за да изкарат прехраната на семействата си в
България. Единственият начин днес да се намери малко повече информация за тези наши
роднини, повечето от които заминали за малко и останали там цял живот, са няколко
сайта, сред които най-популярни са: ancestry.com и по-подробно за пътуванията с корабите
в началото на ХХ век – libertyellisfoundation.org.
Разбира се, твърде вероятно е да
има и други сайтове, но това са двата основни, в които могат да се намерят
биографични данни и дати – в първия и интересни данни за пътуването,
пристанища, както и здравословно състояние, което се декларира изрично – във втория
сайт.
Разбира се и информацията, която
може да се получи от тези сайтове не е безгранична, нито пък е обезателно
напълно достоверна. Прави впечатление обаче, че служителите сравнително точно
са записвали имената на българите-емигранти, но в същото време са се отнасяли
много некритично към изписването на имената на селищата, от които идват те.
Например, Стойо Иванов Крушкин – български емигрант от 1913 г. е изписан
правилно, но в някои документи родното му място - село Бистрица е изписано като
„Bistiskes”,
което само звуково наподобява онова, което би било „Bistrica”!
Защо се получава така? Причината е,
че служителите от имиграционната служба са приемали приоритетно името на човека
и държавата, от която идва, но населеното място е било от по-ниско значение,
въпреки че, ако нещо се случи с въпросния емигрант, те по някакъв начин трябва
да уведомят неговите близки н адрес! Причината е била в доста сложните
наименования на населените ни места. Служителите са чули Бистрица, но са
изписали онова, което са разбрали от името, а именно – Bistiskes, което според тях
наподобява истинското име на селото.
Това показва, че дори и тези
автентични сайтове, където са поместени информации за пътуванията на нашенците
в ранните години, са достоверни като исторически документи, но самите документи
не са напълно достоверни, защото не са били достатъчно коректно попълнени още в
онези години!
Много са малко и изследванията,
които са правени задълбочено върху историята на българската емиграция в САЩ
конкретно. На практика сериозни исторически изследвания в тази посока са само
две – едното е на професор Трендафил Митев и другото е на д-р Иван Гаджев.
Първият е историк, а вторият е
ветеринарен лекар, но научно-историческият му поглед върху историята на
емиграцията ни в Северна Америка е завидно прецизен и пълноценен!
Отделяме повече внимание на втория
автор, не защото подценяваме първия, а защото поставяме акцента върху това, че
д-р Гаджев създава Институт по история на българската емиграция в Северна
Америка „Илия Т. Гаджев”.
Д-р Гаджев издава два напълно
научно защитими тома с документи и снимки, както и с текст, който описва темата
в дълбочина и ширина. Двата тома са издадени именно от Института.
Още през 1976 г. д-р Гаджев създава
въпросният институт, който е в памет на убития му от комунистите в България без
съд и присъда негов баща! По това време той се нарича Научен институт „Св. Кл.
Охридски” и се помещава в Детройт. По-късно той разширява кръга на своите интереси
и научни разработки и се сдобива с името, с което е известен и днес. Д-р Гаджев
премества архива си в България, в родния си град Гоце Делчев. За целта в
центъра на града е издигната нова сграда на три етажа, която поема архива от
книги, периодични издания, снимки, архиви, документи.
Средствата за построяването
и функционирането на института са поети от семейство Гаджеви.
Свързахме се с бай Иван Марков
който е известен на администрацията в общината на Гоце Делчев като човека,
който държи ключа от въпросния институт. Той ни каза, че архивът е в насипно
състояние и на практика в него не може да се работи, защото, ако човек търси
нещо конкретно, то просто няма как да бъде открито, понеже всичко е в кашони и
кутии, не е систематизирано, каталогизирано и подредено, както трябва да е в
един научен институт с такъв богат и специализиран архив.
По думите на бай Иван
Марков, д-р Гаджев се е надявал, след като е предоставил архива напълно
безвъзмездно, след като е построил и сграда, в която да бъдат поместени
документите, държавата поне да поеме ангажимент по подреждането и осигуряването
на регулярен достъп до института. Уви това не се случва вече години наред.
Бай Иван Марков е успял да направи
нещо като именен показалец на хората, за които става дума в архивите, което е
огромна работа, но е необходимо поне няколко човека – екип, да се заемат с
подреждането, за да може то да е професионално. Бай Иван не е специалист, той
просто има добрата воля да помогне и го прави, но ангажимента трябва да е на
държавно-научно ниво, защото този институт касае историята на много българи и
на практика се явява изключително ценно научно звено, което изследва една съществена
част от историята на България и на българския народ.
Уви, държавата ни за пореден път
нехае за нещо, което й е предоставено безплатно, а от нея се изисква само да се
погрижи и да го ползва!
Жалко е, когато една такава важна
част от историята ни като нация се губи и нито хората могат да намерят данни за
своите деди, нито пък учените могат да работят с едно документално съкровище,
което просто няма кой да подреди…!
Нелепо е да разчитаме на един дядо,
за да организира един мащабен и съвременен научен институт. Държавата е тази,
която е длъжник за това начинание, дали пък толкова сме улисани в настоящето си,
че не виждаме миналото си…! Дано не е така, защото народ, който няма минало,
или не се интересува от него, то той няма и бъдеще…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар