 |
| Христо Серафимов Снимка: архив на автора |
В последното си писмо някъде около
1965 г., българският емигрант в САЩ Христо Серафимов пише до близките си в България,
че иска да си дойде до родината, за да види местността Арменица, над Сапарева
Баня, където е пасал кравите като малко момче!
Тогава внукът му Славчо заедно с
баща си Костадин отиват при председателя на Държавния съвет на Народна
Република България другарят Тодор Живков. В приемната на Живков, Славчо за
първи път пие бутилирана минерална вода и опитва истински швейцарски шоколад!
По това време тези стоки са изключително редки в България и се доставят само от
чужбина, но в Държавния съвет на НРБ ги има, разбира се…! Без да се записват за среща с другаря Живков, двамата
разчитат на помощ от най-близкия до Първия – другарят Милко Балев, който им помага
да се срещнат с „вожда”. Целта на Славчо и Костадин е да питат, дали ако Христо
Серафимов се завърне в България, ще може да си получава пенсията в размер,
какъвто получава в САЩ!?
Милко Балев се обажда и Живков
веднага ги приема. Славчо за първи път вижда Първия на живо и го приема като
един обикновен човек. Живков им казва да пишат писмо до Христо в Америка и да
му кажат, че на драго сърце ще го приемат в България, защото той не е
престъпник, понеже в онези години, когато е заминал за Америка /1913 г. есента – бел. на ред./, свободно
се е пътувало до САЩ.
Пенсията на Христо е в размер на 2500
долара. Когато Живков разбира това започва да се смее и казва на посетителите
си, че неговата заплата е 500 лв…! Той ги уверява, че партията търсят такива
хора в чужбина, които да се завърнат, особено от Америка, защото на бедната
балканска държава й трябват долари, за да търгува със Запада.
По това време доларът у нас се
разменя за два лева, което прави по 5 хил. лв. на месец, ако Христо се завърне
да живее в родината си. Живков казва на посетителите си, че с тези пари тук могат
да живеят „като бейове”!
Първият ги уверява, че ще
организира официално посрещане на Христо Серафимов на летището в София и дори
предлага авто-ескорт до Сапарева Баня! След това „вождът” изпраща Славчо и баща
му Костадин до стълбите на входа на Държавния съвет, ръкуват се и той иска да
поддържат връзка. Живков ги уверява, че с тези 2500 долара, които ще разменят в
България за 5 хил. лв., могат да купят един комбайн за някое от ТКЗС-та в
страната. Казва им също, че могат да идват по всяко време, за да говорят с
него, уверява ги още, че ако Христо Серафимов се върне от Америка, тук ще го
тачат почти като светец…!
Удовлетворени от срещата си с
първия партиен и държавен ръководител, роднините пишат писмо на Христо в САЩ и
го уведомяват, че няма проблем да се завърне в родината си, като му обясняват и
предложените от Тодор Живков условия.
Получавайки писмото, от вълнение Христо
получава масиран инсулт и остава неподвижен в продължение на няколко години. В
Америка го гледа друг българин. На 1 юни 1967 г., роднините на Христо разбират
за неговата кончина в Детройт. Той е погребан в българско гробище в Охайо.
Това е на кратко историята на планираното
завръщане на един от нашите ранни емигранти в САЩ. Това е историята, разказана
ни от първо лице, от роднините на Христо Серафимов.
Не можем да гадаем, дали Тодор
Живков щеше да изпълни желанието на Славчо и Костадин за техния роднина Христо
в САЩ. За Живков се знае, че е лукав човек, притежаващ доволно количество от
така характерната за нашата народопсихология „селска хитрост”. Едва ли можем да
бъдем сигурни, че ако наистина Живков е получавал официална заплата от 500 лв.,
той ще допусне, някой да взема, при това отново официално – 5 хил. лева, което
е девет пъти повече от неговата заплата…!
В една тоталитарна държава, където действа
комунизъм от почти абсолютно-монархически тип, няма как някой да получава повече
от Първия, дори и официално!
От друга страна, държавата в онези
години наистина се е нуждаела от конвертируема валута, особено от американски
долари, за да осъществява търговия навън, където разплащането извън Съвета за
икономическа взаимопомощ на социалистическите страни, става именно с долари. В
същото време е известно, че партията има изградени и действащи над 70 външнотърговски
дружества, които работят извън България, на принципа на частни фирми, приходите
от които са отново за партията и държавата, както и за нечии частни джобове! В
този смисъл едни 2500 американски долара биха били едва капка в морето за бюджет
за външна търговия с конвертируема валута!
Каква е истината, дали наистина
Живков щеше да посрещне Христо Серафимов на летището и да му осигури официален
ескорт до родната му Сапарева Баня, не можем да знаем днес. Има обаче и още
една гледна точка. Едно евентуално връщане на стар емигрант, при това именно от
САЩ, би могло да бъде използвано много умело и успешно за пропагандно-политически
цели от управляващата комунистическа партия у нас.
Едно е сигурно, всяко завръщане в
България на емигранти, във времената на комунистическата диктатура у нас,
винаги е било рисково, защото едно се говореше, друго с мислеше, а съвсем трето
се правеше, такива бяха времената и нравите в социалистическа България…! Заради
това „шансът” на Христо Серафимов може да се тълкува и като спасение, което за
него, за съжаление, завършва със смърт.
За вестник "България"-Чикаго/САЩ
 |
| Христо Серафимов и Стойо Крушкин в Калифорния - някъде около 30-40-те години на ХХ в. Снимка: архив на автора |
Няма коментари:
Публикуване на коментар