Публикация във вестник "Българска армия" на В.Жеков

БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН МУЗИКАНТ-

“ПРИШЪЛЕЦ” ОТ “ТИТАНИК”

През 1909 г.надпреварата за най-бърз кораб,който да спечели “Синята лента на Атлантика”,влязла в решителна фаза.Основните претенденти за приза били компаниите “Уайт стар” и “Кюнърд лайн” от Англия.

През същата 1909 г.компанията “Уайт стар”поръчала в корабостроителницата “Харлънд енд Вулф” два кораба,единият от които имал водоизместване 66 000 тона.Той носел името “Титаник”.Бил обявен за “непотопяем”,в трюма било изписано:”Дори и Господ не може да ни потопи”.”

“Титаник” бил пуснат на вода в Белфаст на 31 май 1911 г.След завършване на ходовите изпитания на 3 април 1912 г. той пристигнал в Саутхемптън,където взел запас от продукти.На 10 април при излизането си от акваторията на пристанището едва не се сблъскал с американския кораб “Ню Йорк”.Следващите спирки били Шербур и Куийнзтаун,от където трябвало да се вземат пътници и поща.Именно тук-в Шербур,на “Титаник” трябвало да се качи българският военен музикант Стойо Иванов Крушкин.

Той е роден на 15 март 1882 г. в софийското село Бистрица.През 1893 г. е зачислен към оркестъра в Гвардейския на Н.В.Фердинанд І полк.Стойо Крушкин свирел на фагот по софийските улици,на вечеринки и градински увеселения,а понякога и в Двореца.

През първото десетилетие на ХХ в.започанала вълна на масова емиграция от целия Балкански полуостров към Америка.По този повод Стойо решил да си опита късмета.Подготвил се за пътуване до Шербур,където трябвало да се качи на популярния кораб “Титаник”,за да отпътува към “Новия континент”.

Шив-картата/билетът/ за кораба била закупена от Тома Бакрачев,който притежавал компания за организиране на презокеански пътувания на днешния “Лъвов мост” в София.

Стойо Иванов Крушкин заминал с надеждата,че ще стигне до Америка,но не предполагал,че късметът му щял да го спаси от сигурна гибел.По пътя влакът се забавил,Стойо трябвало да смени маршрута и да вземе друг влак,който да го отведе до Шербур на време.Връзките на железниците в Европа не били осъществени по предвидения план и Стойо Крушкин бил принуден да се върне в България,защото нямало никакви шансове да да стигне в Шербур и да се качи на “Титаник”.

На 14 април 1912 г. в 2,20 часа след полунощ “Титаник” потънал след сблъсък с ледена планина по северния океански рейс.Ледът отворил цепнатина с дължина сто метра,която буквално “задраскала” богохулния надпис,че и Господ не можел да потопи този кораб.Спасили се само седемстотин и пет души от общо2800 пътници и екипаж.На дъното останали 29 торбички с диаманти на обща стойност 300 милиарда долара и скъпоценният камък на Мария Антоанета.

При новината за това съпругата на Стойо Крушкин,който все още пътувал обратно към България,започнала приготовление за “заупокойна молитва”.Шив-картата на Стойо за “Титаник” била от най-ефтините и поради това каютата му следвало да бъде най-дълбоко в кораба,от където никой не можел да се спаси.

Няколко дена по-късно Стойо Иванов Крушкин се върнал щастливо в България.По време на Балканската война взел участие в състава на военен оркестър,а в промеждутъка между двете Балкански войни,успешно заминал за Америка.