СТОЙНОСТТА НА ВАЛУТИТЕ В АМЕРИКАНСКИ ПАРИ Е БИЛА В ЗЛАТО, СРЕБРО И МЕД

 Историческа икономика  Финансовите принципи за оценка на парите не са се променили до днес В “Календар - Алманах за 1920 г.”, издание на вестник “Народен глас” - Чикаго - Илиноис, е поместена сравнителна таблица за стойността на чуждестранните валути в американски пари /АП/. Онова, което прави впечатление на пръв поглед е, че повечето държави имат различни, понякога дори по пет вида, валути, които се оценяват, разбира се, по различен начин и в различна стойност в американски пари. Такъв е случаят с Великобритания, която в таблицата е изписана като “Велико - Британия”. Обявените британски валути са точно пет и са: “корона”, “флорина”, “гвинея”, “паунд” и “шилинг”. Съответно и стойността е различна, както следва: една “корона” /сребро/ струва 1,220 американски пари /АП/, една “флорина” /сребро/ струва 0,490 АП, една “гвинея” /злато/ струва 5,040 АП, един “паунд” /злато/ струва 4,865 АП и един “шилинг” /сребро/ струва 0,240 АП. Разбира се златото се цени повече, като по-скъп метал. Защо обаче са били нужни пет вида валути на една държава? Това се обяснява с развитието на търговията. Развитите в търговско отношение държави, каквато е и Великобритания, подържат толкова валути, защото с различните държави търгуват с различни валути, в зависимост от региона, икономическата география и социално-политическата стратиграфия. Например, в търговията с Америка, Великобритания би ползвала валутите си, които имат златно покритие, защото имат по-висока стойност и с по-малко такива пари, може да се купи повече стока. В същото време, с някоя по-млако развита в икономическо отношение държава от азиатския, или южноамериканския регион, търговията би могла да се осъществява с пари, които имат сребърно покритие, защото стоките там са по-евтини и с валута с по-ниска “благородна себестойност”, могат да се купят толкова стоки, че сделката да е поне толкова изгодна, колкото същата, със Северна Америка, където ползваните валути са с по-висока стойност. Един изключително интересен факт може да концентрира вниманието ни и това е, че българският сребърен “лев”, както и парите на Венецуела /в сребро/, Сърбия /в злато/, Франция /в сребро/, Белгия /в злато/, Швейцария /в злато/, Румъния /в сребро/, Италия /в сребро/, Финландия /в злато/и Испания /в сребро/, са оценени по абсолютно един и същи начи, всяка една парична единица от тези, струва точно 0,193 американски пари, по данни на “Календар – Алманах за 1920 г.”. Очевидно българският сребърен “лев” в онези години е оценен достатъчно силно, за да може спокойно да “съжителства” финансово с валутите на едни от най-големите и стабилни европейски държави в онези години. Ако трябва да направим някаква сравнителна статистика в популярен стил, трябва да отбележим, че през 1920 г. най-евтината чуждестранна валута, спрямо американските пари тогава е била турската сребърна “пара”, която е оценена на 0,001 американски пари, следвана от медния френски “сантим” - 0,002 АП, медното мексиканско “центаво” - 0,005 АП и медният китайски “каяш” - 0,006 АП. Безапелационен лидер, като най-скъпо оценена чужда валута е колумбийският златен “кондор”, оценен на 10,000 американски пари. Елегантно, но на почетно разстояние “кондорът” е следван от златната британска “гвинея”, оценена на 5,040 АП, златната перуанска “либра”-4,865 АП и аржентинската златна “аржентина” - 4,820 АП. Освен търговията, разбира се, голямо значение за оценяването на вида чуждестранна валута има и покритието й със злато, сребро, или мед. Всичко това взето заедно, като финансови параметри-тип търговия и покритие със съсответния благороден метал, оформя общата представа за стойността на даден вид валута, спрямо стойността на американските пари през 1920 г. Статистиките показват, че българските емигранти са пътували до Америка с относително малко средства, в сравнение например с емигранти от някои западноевропейски държави. Нашенците са свикнали на лишения и оскъдица, поради което те са вземали със себе си толкова пари, колкото да си платят пътуването до Америка и да си осигурят елементарни условия в началото на престоя си, колкото да преживяват. Все пак, те са имали предварително уговорена работа в новата държава и са разчитали на средствата, които ще получават. Живели са скромно, дори понякога в мизерия, спали са по няколко в една стая, но това е била цената, за да съберат малко състояние, което да вложат след това в нещо значимо в “стария край” - България, или земите на днешна “Бивша югославска република” Македония. Преди около 30 години, в България се знаеше, че най-добре обезпечените български пари /като копюри/ бяха сивите банкноти от 10 лв. Почти като легенда се носеха слухове, че в зависимост от номера на банкнотата, тя има повече, или по-малко златно покритие /обезпечение/. Именно тези банкноти се приемаха на запад и в повечето бивши социалистически страни от “съветския блок” и именно те се оценяваха по-високо от останалите банкноти и копюри. Всичко това са банкови гаранции, финансови “деликатности” и търговски и други параметри, които са оказвали влияние върху стойността на различните видове валути през годините. Както можем да видим, принципите не са се променили до днес, защото те са универсални и имат ярко изразен характер на оптимални показатели за оценка и контрол на парите. ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ кореспондент на вестник “България” в София Текстове на снимките: Снимка 1 – Трима млади мъже, български емигранти в Америка - Денвър, Колорадо, 1910 г. – Снимка от http://www.lostbulgaria.com. Снимка 2 – Строеж на железопътен мост, сред работниците са и група български емигранти от Лудогорието, Чикаго 1911 г. - Снимка от http://www.lostbulgaria.com. Снимка 3 – Старите, сиви, “социалистически” 10 лева, с образа на “вожда и учителя” Георги Димитров, които се ценяха много на запад и в бившите социалистически страни от “съветския блок”, защото имаха високо “благородно” покритие. – Снимка от www.segabg.com.