НЯКОГА БЪЛГАРИТЕ СА “БЯГАЛИ” И КЪМ БЪЛГАРИЯ!

 Емигрантски спорт  Чрез състезанията, бежанците са отстоявали националните си идеали Някога българите са “бягали” и към България! Да, имало е и такова време. Още в края на Първата световна воина, при първите слухове за санкции срещу победена България, населението от застрашените от окупация райони, се отправя в паническо бягство към вътрешността на родината. Договорът-диктат, подписан в парижкото предградие Ньой, през 1919 г., който разделя с граница българи от българи, е истински позор за европейската дипломация на ХХ век. За живеещите в "Царибродския" и "Добруджанския" квартали, София започва от "Лагера" - между Руски паметник и “Павлово”. Сега на мястото на "Лагера", между дървета и цветя се издига жилищен комплекс, а преди е било гола, сива площ, на която маршируват войници. Вдигат се облаци от прах, изпод износените коли на квартируващия наблизо камионен полк. Когато не се чуват командите на фелдфебели и подофицери, младежи в цветни фланелки поставят "врати", набиват флагчета, очертават с бели ивици от вар "игрища". Така далеч от гъмжилото на големия град спортуват клубовете на софийската беднота, тук са и много будни младежи - предимно деца на бежанци от Добруджа, Македония, Западните покрайнини..., но и не само. Тук е и Георги Ст. Иванов. Той е син на емигрант в САЩ. От малък обича футбола и напълно предвидимо търси бежанците в София, събира се с тях, играе с тях, защото те са по-близо до неговата душевност. Те са бежанци, а бащата на Георги също е един вид “бежанец”, само че далеч отвъд океана, в “Новия свят”, където заминава, за да работи. През 1923 г. е основан и спортен клуб "Бежанец". В решението за учредяването му се казва, че "този клуб обединява спортистите от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Той е въплъщение на спортния девиз "чрез спорта - за Родината" и служи за стимул на българския родолюбив спортист към постигането на заветните идеали, оставени от апостола на свободата Васил Левски". В спомените на Георги, спортните състезания от онези години са много по-различни от днешните. Няма наградни фондове, няма “собственици”, няма билети, няма стадиони, няма “ТОТО”. Всичко е само и единствено футбол – чист, неподправен, рафиниран! Георги играе последователно, към 1931 г. в Спортен клуб “Аспарух”, към края на 1933 г. е в “АС-23”, за който се говори, че е предшественик на днешния ЦСКА. Към началоато на 1934 г. Георги вече е футболист на Спортен клуб “Диана-Сафия”, а към април вече е играч на “Бежанец”. Какви точно са интервалите му от време в отделните клубове, където е играл Георги, не ни е известно, но и не това е толкова важното в случая. В края на 1934 г. започва да се говори за прегрупирване и окрупняване на спортните клубове в София. Бежанците веднага протестират чрез своя в. "Западни покрайнини (бр. 348). Според тях, "сливането на спортен клуб "Бежанец, с които и да било клуб, ще бъде една грешка от чисто национална гледна точка”. В протеста си бежанците заявяват, че “бежанецът” трябва да бъде оставен спокойно да живее със своята тъга по родината, без да се слива с големия брой спортисти в България, които биха го отклонили от неговата пряка цел". В прахоляка на “Лагера”, върху сгурията на очертаното с вар игрище на "Бежанец" тренира и играе Васил Спасов (Валяка). Той ярко беляза с присъствието си преходното време на годините непосредствено преди и след Втората световна война. Син на бежанци от Западните покрайнини, естествено бе Валяка да започне футболния си път в малкия клуб "Бежанец". Също така естестввно бе неговият нестандартен талант бързо да бъде открит и Валяка да даде най-хубавите си години в знаменития тогава тим на "Левски". В София има общо тринадесет спортни клуба, в които играят предимно бежанци от Западните покрайнини, Добруджа, Македония, Беломорието. Оборудване те си купуват от битпазара /тогава/ до Сточна гара, като преди това пресяват пясък от близката река и го продават, за да си набавят средства. Под “оборудване” се разбира - стари футболни обувки. По това време Спортен клуб "Бежанец" е позициониран в трета софийска футболна дивизия. На 2-3 трамвайни спирки от "Лагера", по посока за Княжево, е спирка "Овча купел". Там в онези години се намира игрището на спортен клуб "Борислав". "Борислав" и "Бежанец" са в постоянно съревнование по привличане на младежи от тази част на София. Така бежанците намират своето поприще, да се борят, да се състезават, да постигат успехи, с които да утвръждват националните си идеали. Георги Иванов-футболист и на Спортен клуб “Бежанец”, води своето лично състезание в София. Той се събира със “свои по душа” - бежанците. Неговият баща - емигрант в САЩ води личното си състезание отвъд океана, където със своя труд събира малко състояние, за да построи дом за децата си в София. Докато е в Америка, в Стилтън - Пенсилвания, той създава българския оркестър “Bulgarian Balkan Band” и става един от най-известнитe емигрантски капелмайстори /нещо като диригент/ в “Новия свят”. ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ кореспондент на в-к “България” в София Снимки личен архив. Текстове на снимките: Снимка 1 – Георги Ст. Иванов като футболист на Спортен клуб “Беажанец – 30 май 1934 г., София. Снимка 2 – Спортен клуб “АС – 23” – предшественикът на днешното ЦСКА - ноември 1933 г., София. Георги Ст. Иванов е третият от ляво на дясно. Снимка 3 – Спортен клуб “Бежанец” – 4 ноември 1934 г., София. Георги Ст. Иванов е първият от дясно на ляво.